- 7 юли 2008г. -
Силата на устояването
Бил съм обвиняван, че съм твърдоглав и предполагам, че е така. Всъщност в доста неприятности съм се въвличал заради упорството си, сред които две големи контузии при игра на футбол с двама души, които имаха доста повече мускули зад упорството си от мен. Но упоритостта, насочена в правилна посока, може да се превърне в добродетел, наречена устояване или твърдост. Установил съм, че това е едно от най-важните духовни качества в християнския живот. Чарлс Спърджън казва: „Чрез постоянство охлювът е стигнал до Ноевия ковчег”. Липсата на твърдост е една от най-големите причини за поражение, особено в молитвата. Ние не знаем как да чакаме. Живеем във века на микровълновата печка. А Бог обикновено е в продължителната обработка.
Така аз постоянствах цяла година и така вярата ми порасна, докато накрая знаех дълбоко в себе си, че ще победим. Галатяни 6:9 беше станал мото за мен „Нека не ни дотяга да вършим добро, защото, ако не се уморяваме, своевременно ще пожънем”. Моето постоянство беше възнаградено, когато три дни след онази сряда в болницата Даян дойде в съзнание с напълно възстановен мозък. Новината за чудото се разнесе и извън страната. Всъщност клиниката, в която тя се лекуваше, получила въпроси от Европа относно нейното невероятно възстановяване.
Всяка сълза и всеки час, които бях отделил, си заслужаваха чакането, когато видях Даян в съзнание и я чух да казва думите: „Слава на Господа”. Какво научих от това усилие, продължило цяла година? Много. И все още научавам неща. В новинарския бюлетин „Ласт дейс” Леонард Рейвънхил разказва за група туристи, които посетили живописно селце. Те минали покрай старец, седящ до една ограда. Доста ентусиазиран един от туристите попитал: „В това село били ли са родени някои велики мъже?” Старецът отговорил: „Не, само бебета.”
Аз разбрах, че никой не се ражда велик. Той се оформя и изгражда с житейския опит.
Един от холивудските търсачи на таланти казал на Фред Астер, един от най-добрите певци, танцьори и актьори на всички времена: „Не може да играе. Не може да пее. Танцува малко.” Аз съм сигурен, че в определени моменти от живота ми сатана е изказвал следната преценка за мен: „Не може да проповядва. Не може да води. Моли се малко.” Благодаря на Бога за Неговата благодат, търпение и вярност към мен. В живота си съм имал повече напредък, отколкото спад.