ХРИСТОС Е ПО-СИЛЕН ОТ ХЕРОИНА
Искам да разкажа за това, през което преминах, за да преодолея зависимостта си към дрогата и за Този,
Който ми помогна да изляза от блатото, в което бях затънал.
Както много млади момчета, така и аз исках да опитам от всичко, което света предлага. Едно от тези неща беше наркотикът.
Бях на 16 години, когато за първи път опитах твърд наркотик. Тогава дори и не подозирах какви последствия може да има след употребата му. Опита ли се веднъж, се повтаря и потретва, след което отказването е доста трудно, дори невъзможно. Употребявайки наркотици (кокаин и хероин), първоначално бях заслепен и не мислех, че човек може да привикне към тях. С течение на времето започнах да си давам сметка, че не мога и ден без тях. Разбрах, че наистина проблема е много сериозен и имам огромна нужда от помощ. В началото правех опити сам да се справя, но без успех. Искаше ми се да потърся помощ от моето семейство, но нямах смелост да им кажа.
Един ден, обаче, майка ми ме завари в стаята, когато взимах поредната доза. Тогава й споделих и я помолих да ми помогне. Започнахме да търсим решение на проблема – опитвахме всичко, което ни беше по силите, но наркотиците се оказаха по-силни. Потърсихме и помощта на лекари-специалисти. Започнаха да ми предписват разни хапчета – успокоителни, приспивателни и други, за да предотвратят и успокоят кризите, които получавах.
Психическата зависимост беше и другия проблем, с който трябваше да се справям. И така, от специалист на по-добър специалист, правех отчаяни опити, за да преодолея проблема. Спазвах различни програми за лечение, като наркотиците се заместваха с лекарства, но нямаше никакъв ефект и отново се връщах към тях. Вече се бях отчаял и загубил всякаква надежда, че някога мога да се освободя. Спомням си как вечер в леглото плачейки, загубил надежда за всичко, виках към Бог за помощ. Не знаех дали изобщо има Бог, жив ли е и чува ли ме, но въпреки всичко продължавах да викам. Просто казвах: “Господи, помогни ми, защото не издържам вече. Не искам да живея повече така!”
Постъпих във Военна болница за поредното лечение, от което дори и не виждах смисъл. Нещо вътре в мен ми подсказваше, че и това няма да е от полза. Докато бях в болницата си спомних за един център за наркомани в Испания, на които се бях обадил преди време, но не отидох на срещата. Още докато бях в болницата им се обадих отново, след което се срещнахме. Те накратко ми обясниха, какво представлява центъра. Споменаха също така, че е християнски и там се чете Библията, но това изобщо не ме интересуваше. За мен бе по-важно да замина някъде надалече. Това беше последната ми надежда.
Четири месеца по-късно бях в Испания. В началото всичко ми се струваше доста странно и необичайно.
Там никой не предлагаше хапчета или някакви програми за лечение, дори обратното. Бяха забранени всякакви лекарства,
цигари, алкохол – дори гледането на телевизия беше ограничено. Единственото, което предлагаха бе –
да отворя сърцето си за Господ. Провеждаха се събирания, в които хората четяха от Библията, молеха се,
пееха и пляскаха с ръце на Бог. Момчета, имали същия проблем с наркотиците,
даваха своите свидетелства за благословение на нас, новите. Разказваха за това как след като повярвали в Бог,
техния живот се променил и били благословени от Него. Всичко, което виждах, чувах и чувствах,
ми се струваше доста странно и в същото време толкова познато – как и тези момчета са опитали от всичко
(лекари, лекарства, помощ от семейството), отчаянието и безнадеждността, които са ги преследвали.
И в същото време стоят там и благодарят единствено на Господ Исус Христос за това, че вече са свободни.
Колкото и непознат да беше за мен Бог, Той се превърна в последната ми надежда. Тогава реших и аз да опитам, да отворя сърцето си и да потърся помощ от Него. Започнах да се моля да ми помогне да отворя сърцето си и да ми даде разбиране за всичко, за което се говореше на събиранията. Не мога да изразя с думи как Бог влезе в сърцето ми и как ме промени. Знам само, че повярвах в Него, приех Го за мой Господ и Той ме прие за Свой син. Сетих се за вечерите, в които лежах в леглото си, плачех и се молех на Бог, без дори да Го познавам. Той беше чул гласа ми и ме заведе там, където можех да Го опозная, за да ме спаси. Това, което за мен, за семейството ми и за лекарите бе невъзможно, за Господ Бог бе възможно и напълно безплатно! Рецептата, която никой не можа да ми даде, я намерих при Него. Трябваше само да отворя сърцето си за Него, да повярвам, че Исус Христос е умрял на кръста заради моите грехове и възкръснал, за да мога да се родя отново. Това и направих, и сега се радвам, че отново съм жив, благодарение на милостта, която Бог прояви към мен. Моля се Господ да не позволява да забравям откъде ме изведе, какво бях и това, което съм в момента.
Затова прославям името Му, отдавам му слава и хвала, защото Той Го заслужава. “Господи, благодаря Ти за любовта, която ми даваш и показваш всеки ден!”